Така, ето ме и мен, с блог на български.
Името ми е Ева Илкова,но ми викат Ив, родом съм от град Варна, на 14 години съм, рождения ми ден е на 12 юни, и съм зодия близнаци, най-великата зодия.
Не си харесвам града, прекалено е шумен, хората са адски нагли и неграмотни.
Тъй като допреди 2 месеца бях седми клас, кандидатствах и ме приеха в Hационална гимназия по хуманитарни науки и изкуство "Константин Преславски", с профил История. Историята ми е страст още от 6 годишна, обожавам Ренесанса и Италия като цяло. Древен Египет също ме влече.
Не съм дружелюбна, не се доверявам почти на никого, имам приятели, но никого от тях не мога да нарека "най - добър".
Обичам да си прекарвам времето в моловете, обичам да ходя на кино.
Пълна съм със самоирония, понякога мога да намразя човек чак толкова, че да заплача.
Не съм лесно ранима, но съм ревнива.
Чета адски много, способна съм да прочета над 20 книги за седмица, но чета само стойностни книги.
Любими са ми Шифърът на Леонардо, Тетрадката, С дух на канела, Очи от рая, Паднали ангели, любим писател ми е Пеио Яворов и Стивън King.
Филмите, които харесвам са много, така че няма да изреждам. Харесвам комедиите, които имат някакви собствени, неизтъркани шеги, харесвам и романтичните филми от типа P.С. Обичам те и Тетрадката.
Към музиката съм доста претенциозна, слушам 2-3 групи, стил Алтернативен рок, не обичам комерсиалните, стари групи от 50-60 години, макар че обожавам Бон Д
ж
оуви.
Най - дългата ми мания е била по Здрач, които вече не понасям. Трая близо две години, но накрая се осъзнах, че се възхищавам на блестящи вампири.
След това дойде и манията ми, която ме държи от февруари месец - Свръхестествено, като любимия ми герои е Кац.
Не съм вярваща, но не съм и невярваща. Това звучи малко глупаво, но е така. Вярвам, че има някаква висша сила, но не мисля, че това е Бог.
От две-три години се опитвам да пиша.
Стана по - сериозно последната една година, когато започнах да пиша не фикове, а и по - сериозни разкази.
Винаги съм си мислела, че имам по - извратено виждане за света от другите, тъй като мен не ме интересуват действията на хората, а чувството, което влагат в него, когато го правят.
